Понятието „бранд“ , в изследванията по маркетинг и в литературата се определя като най-близкия до съзнанието на потребителя образ на марката на даден продукт или услуга. (Байков, 2006, с.227). В превод от английски език, “brand“ означава „търговска марка, вид, дамга, запечатвам“. Изследователите на „бранда“, Серезлиев и Байков, го приемат като „марка“ с високо качество, закрепила се трайно в съзнанието на потребителите. „Брандът“  е нещо устойчиво, което бързо се разпознава и оставя трайна следа в съзнанието на хората.  Намерението на „бранда“ е да направи  една марка уникална, запомняща се и ценна в съзнанието на потребителите. (McDowell § Batten, 2005, p.23) За Серезлиев „бранда” е система от значения, които консуматорите интегрират в тяхното лично пространство, за да удовлетворят важни необходимости. (Серезлиев, 2010, с.5) Анна Симпсън, като се позовава на твърдението на Филип Котлър, професор по Международен Маркетинг, че вместо обогатени хора просто като потребители, търговският подход към тях трябва да е към съзнанието, сърцето и духът, извежда тезата, че това е обръщане на цялостното развитие на бранд еволюцията към съзнанието. Бранд идентичността (Brand identity) се формира през комуникациите с хората. (Simpson, 2013,  p.6) Обект на изследване в настоящата статия е успяват ли Бургаският Окръжен и Районен съд да комуникират с обществото, да изградят в него усещане за справедливост, сигурност и осигуряването на спокоен и основаващ се на правото живот на гражданите. Според авторката, ако брандовете влязат в задълбочена комуникация с потребителите, относно техните желания и ги подкрепят, те ще пожънат три отплати. Първата, според Симпсън е “силна идентичност” (stronger identity) – от една страна атрактивна, от друга гъвкава. Второто възнаграждение са “смислени взаимоотношения” (meaningful  relationships), едновременно с потенциал да се развиват през целия живот, дори в новите генерации. Третата победа, смята Симпсън, е превръщането на “бранда” в “катализатор за иновации” (catalyst for innovation). (Simpson, 2013, pp.15-16) Дали процесът се наблюдава в проучвания период, ще проследим в статията. Преди това обаче, трябва да говорим за изграждане на доверие на двете съдебни институции в гражданите.

          Разгледаните дотук научни теории водят до убеждението, че “бранда” се ражда във въображението. Той е картина в нашите мисли и представи за дадения обект. Съгласна съм с мнението на руските автори Перция и Мамлеева, според които връзката между съществуващия „бранд“ и нашето познание са асоциациите. Това е информацията, която се съхранява в нашата памет. (Перция § Мамлеева, 2007, с.28) Това твърдение прави паралел между “имиджа” и “бранда”. И двете понятия могат да бъдат разгледани като мисловна конструкция в нашето съзнание. Тази картина се създава не само на база на нашите възприятия, но и впечетления и емоции, залегнали в паметта ни. И „имиджа“ и „бранда“ имат асоциативен характер. Като се позовава на тезата на Джеф Коен (Jeff Cohn, President and CEO Cohn Marketing Group), Серезлиев отчита няколко отличими белега на бранда. Неговата интегрираност, като резултат от много действия; колективната отговорност на всички от организацията, която го представлява и въздействието му върху публиките. (Серезлиев, 2010, с.3-4)

          Сред показателите,  по които можем да следим за изграждането на доверие, са: брой на лоялните клиенти; брой журналисти, откликващи на призивите за отразяване на проведени кампании;  достоверност на подаваната информация,  по важни за обществото, в случая дела; брой и дял на срещи с медии и потребители. Бургаският Окръжен и Районен съд осъществяват периодични публикации в регионални и национални медии, като отразяване на важни обществени дела; инициативи и събития, които се организират в тези институции. Периодично се обновяват страниците на сайтовете на двата съда, с публикуване на справки по дела; график на съдебни заседатели; промени в организацията на обслужване за граждани. Периодични са прессъобщенията към медиите, относно постановени присъди по наказателни дела с обществен интерес. В изследвания период се организират и кръгли маси с журналисти на тема: „Информацията е отговорност“. В Окръжен и Районен съд – Бургас се инсталира специализирана програма, която преобразува в естествен говор всеки компютърен текст.  С помощта на този софтуер може да се прослушват текстови файлове на протоколи от заседания; разпореждания; определения и съдебни решения.        Софтуерът е инсталиран на специализиран компютър за ползване от граждани в Информационния център на съдебната палата. Всички тези стъпки целят изграждане на имидж и доверие в обществото. Достъпност на правната система до хората. Тези организационни въведения в работата на двата съда, илюстрират едно от постиженията на бранда – „смислени взаимоотношения“. Приемане на съдебната власт като достъпна, независима, прозрачна и предвидима. Окръжен и Районен съд – Бургас изграждат свой имидж, базиран на технологичните обновления в работата на съда, в полза на обществото. „Имиджът“ – това е специфичен образ на възприемания предмет. (Цит. по Петров, 2005, с.111) Според Петров, имиджът предполага наличието на собствени визуални представи, които са целенасочено формирани. При имиджа съзнателно се въздейства върху перцептивната дейност на инидивида. (Петров, 2005, с.112) С  примерите от съдебната практика на двете институции, се вижда техния стремеж за близост с хората; осигуряване на бърза информираност за целевите публики. В настоящата разработка се изследва как с действия, дела, наложени мерки, Окръжният и Районният съд на Бургас въздействат на общественото мнение. Какъв имидж изграждат пред обществото. Присъствието на такъв в публичното пространство може да обърне не само граждански позиции, но и да докаже изграждането на бранд идентичност. „Имиджът“ кореспондира по-скоро с „бранда“, който включва в себе си повече елементи на образ, отколкото на „мнение и оценка“, макар именно мнението и оценката да стоят зад този образ. (Павлова, 2015) „Имиджът“ е константа в изграждането на „бранда“.

                Графика 1: Константи на бранда

         Всички тези компоненти са стъпките от процеса на изграждане на бранд идентичността на Окръжен и Районен съд – Бургас.

          Според изследователят на имиджа, Петров, в структурата му се включват рационални, но и емоционални елементи. Това, според учения, предполага различна нагласа при неговия „прочит“ при „консумация“ от разноликата публика. (Петров, 2005, с.163) От разрешението на един съдебен процес, трудно се постига доволство на различните страни по делото, но съда търси най-правдивото и основано на факти решение. Това логически обяснява, колко противоречиви могат да бъдат мненията за съдебната институция, нейната обективност и правдивост.

          През 2014 г. Бургаският окръжен съд осъжда Валери Симеонов за обидни изрази и квалификации към българите, по повод случая с парламентарните избори през 2013 г., когато Валери Симеонов нарича избирателите на Сидеров и „Атака“ „лумпени, прости и тъпи хора, малоумници“. От „Атака“ поздравяват тричленния състав на съда за „професионализма и смелостта им, въпреки натиска, който упражнява Симеонов върху институции и органи на реда в Бургас, чрез телевизията, която притежава“. Този случай доказва неподкупност на тази съдебна институци; прилагане на законите, въпреки пряката опасност от медиен натиск, от страна на медията, която управлява Симеонов. Проявява се една от характеристиките на „бранда“, неговия характер (brand character). Характерът на бранда се отнася до неговите действия  (brand actions), които показват позицията на марката,  нейната ценност. (Байков, 2006, с. 234) С показаните примери, по-горе, се наблюдава как Окръжният съд на Бургас проявява безпристрастност и компетентност. Притежава силата да устои на един медиен натиск и осъществява една от своите правови цели, да не се поддава на влияния. Според изследователят на бранда,  Аакер, това са характеристики, които в семантичен план притежава един бранд. (Цит по: Байков, 2006, с. 233)

          Районният съд в Бургас налага присъда от 5 години лишаване от свобода на жена, представяща се за „маг“, през 2014 г. 20 години лишаване от свобода получава Любомир Симеонов, за убийството на бургаския банкер, Павлинка Стефанова, произнесена присъда на Бургаския окръжен съд през 2014 г. Окръжен съд – Бургас осъжда на доживотен затвор Атанаска Георгиева, умишлено умъртвила малолетната и в безпомощно състояние 8 годишната Александра от Поморие, като убийството е извършено по особено мъчителен за жертвата начин. Това са тежки дела, с голяма отговорност за съдиите и наказателна присъда за извършителите. Взетите от съда решения са приети като справедливи от обществото. Тези дела успяват да създадат доверие в хората, в безпристрастта и компетентността на съда. Показаните кейс стъдиси отново ни връщат към имиджа. Вече изграденият имидж има отношение към идентификацията и съотнасянето на субекта към вече определени качества, съответстващи на създадения имидж. Той способства за формиране на устойчиво отношение към дадения обект и служи за субективен избор, свързан с поведението на избиращите да предпочитат близките до тях. Веднъж формиран (макар и подлежащ на промяна и обогатяване), имиджът работи за бързото припознаване на субекта и  реакциите към него. Във всички от изброените случаи, бургаските медии реагират с положителна оценка за наложените наказания, при отразяването на съдебните решения. Обществото е настроено съдът да решава неговите спорове. С налаганите наказания на престъпни и опасни личности, Бургаският Окръжен и Районен съд изграждат още мостове към доверието на хората.

          Граничният полицай Костадин Стоянов, който уби 11-месечно бебе на тротоара в с. Крушевец, остава в ареста, след решение на Бургаския окръжен съд, през 2014 г. Наказание 12 години лишаване от свобода налага Окръжният съд на убиец на бездомник, през 2015 г. Бургаският окръжен съд признава за виновен трафикант на 47 кг. Метамфетамин и екстази. Той получава 10 години затвор през 2015 г. Районният съд налага мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на разследван за телефонна измама, през 2015 г. Окръжният съд налага наказание 13 години и 4 месеца лишаване от свобода, за убийство на възрастен мъж. Присъда от 30 години лишаване от свобода получава обвинен за кърваво нападение с нож над своя приятелка, наложена от Окръжния съд. Всички тези случаи в практиката на Бургаският Окръжен и Районен съд, показват сила и решителност; правови компетенции. Наложените мерки за неотклонение на престъпници; рецидивисти; на опасни и застрашаващи живота на хората обвиняеми, са правдиви и израз на воля и истинност. Отново се прави паралел с бранд характера и неговото проявление. Може да се говори за спечелване на доверието с респондентите, хората, които се стремят към отстояване на правото и неговото приложение. Обществеността се чувства защитена и сигурна. Видимо от примерите е, че съдебните институции прилагат законите; изразяват ангажираност с правовата отговорност. Всеки един „бранд“ трябва да спечели доверието на избирателите си. И ако приемаме „бранда” като отличителна черта; качества и стил, Окръжният и Районният съд на Бургас с взетите решения го открояват. Според Зийман, основната цел на „бранда” е да разграничи продукта на пазара; да накара потребителите да го разпознаят като по-добър, различен и специален. (Зийман, 2005, с.80) Като се придържаме към тази теза, проследяваме, успяват ли двата съда да се докажат като правово отстояващи съдбата на гражданите; професионално залагащи на съдебната компетентност. Това усещане за качество на съда е още един от компонентите в изграждането на „бранда“. Доверие, сигурност и подкрепа са елементи в бранд позиционирането.

          Според маркетинговият експерт, Марти Нойемаер, „брандът“ е точно това, което потребителят мисли и чувства за него. Обществото очаква от един съд справедливост, която се постига с прилагане на законите. През 2015 г. в Окръжен съд – Бургас са постъпили 4320 дела. Постъплението е увеличено с около 100 дела, в сравнение с 2014 г. Съотношението на постъпилите през годината , спрямо свършените дела е 1:1, което е показател, даващ основание за положителен атестат на работата на съдиите. През 2014 – 2015 г., са регистрирани по-малък брой обжалвани съдебни актове, спрямо предходни години. Може да се говори за една от функциите на „бранда“, а именно припознаването. Неговото асоциативно проявление в съзнанието ни, ще се прояви тогава, когато той е налице. Припознаването се получава тогава, когато са налице тези фактори в човешкото съзнание, на базата на които се създава един бранд – доверие, сигурност и подкрепа.

          През 2015 г. най-значителен е делът на делата в Бургаския  Окръжен съд, образувани за престъпления по глава „Общоопасни престъпления“ от Наказателния кодекс. Цифрите през последните години утвърждават тенденция към съществен процент на разкриваемост по посочената група престъпления. Също показател за успешно приключване на разследванията, са броят на постъпилите дела.

Графика 2: Постъпили и свършили дела през 2015 г.    

          В изследвания период, двата съда участват в Програма за финансиране на регионални обучения за съдилищата и прокуратурите в страната. Провеждат се редица семинарни обучения за магистратите от Окръжен съд и Районните съдилища. Правят се индивидуални обучения по отношение работата със софтуерните продукти, граматика, правопис; семинари за справяне със стреса. Комуникационната стратегия на съдебната власт за периода 2014 – 2020 г. се базира на надграждане над добрите комуникационни политики и практики, прилагани от органите на съдебната власт в България. Стратегията предвижда мерки за подобряване на вътрешните комуникационни процеси, чрез разработване на медийни обучения, вътрешен бюлетин, отразяване на обществено значими дела и провеждане на специални събития. Това е следваната политика на Окръжен и Районен съд – Бургас, в периода 2014 – 2015 г.

          Ако говорим за бранд институция, в лицето на двата съда, ще проследим притежават ли те елементите от следващия модел в графиката.

Графика 3: Модел на бранд идентичност

          Окръжен и Районен съд – Бургас прилагат иновативни електронни услуги. Изпращат съобщения и призовки по електронен път; създават електронна папка на делата. Организират електронна кореспонденция със служебните защитници и синдици. Разработен е УЕБ-портал за всички съдилища в района. Посочените примери говорят за актуалност и диференция в работата на съдебните институции. Може да се каже, че актуалната специализация на двата съда, има съществено значение при формирането на техния „бранд“. Друг елемент от изграждането на „бранда“ е осведомеността към специализираните публики. Реципиентите да са запознати и да получават сведения за дейността на съдебните институции. В Бургаският Окръжен и Районен съд всички актове се публикуват на страниците на съдилищата. Актуализира се информация за специални събития и новини, свързани с дейността на съда. Налице е достъпност, изразена във възможността да се осъществява контакт между съдебната власт и обществеността. Връзката с реципиентите е изразена в постоянния прием на студенти и ученици в съдебните зали, изнасяне на лекции и организиране на симулирани процеси. Бургаският Окръжен и Районен съд участват в образователната програма „Отворени съдилища и прокуратури“. Съдии преподават на ученици от бургаски училища в часове по „Етика и право“. През месец май, 2014 г. се провежда Форум „Наркотици, превенция и наказателна репресия“, с участието на ученици. Идеята е да се обсъди проблема и да се допринесе за ограничаване на употребата на наркотични вещества в Бургаския съдебен район. Налице е една от ценностите на бранд идентичността – закрилата. По повод Денят на детето, в същата година се организира среща с деца от Детска педагогическа стая, със съдии от двата съда. Целта е да се поправят и превъзпитат младите хора към спазване на законите и добрите нрави. Наблюдава се позициониране на ценности на двете съдебни институции, спрямо ценностите на обществото и неговите очаквания от съдебната власт. Изброените дейности следват принципите от Комуникационната стратегия на съдебната власт, за прозрачност, отчетност и откритост към гражданите, като основа на работата за повишаване на доверието към институциите. Като ценност в работата на двата съда може да се приеме и прилагания напълно принцип за случайно разпределение на делата. От месец януари, 2010 г., се използва програма за случайното разпределение на делата на ВСС “Law Choise”, която се актуализира периодично.

          В оповестен доклад до медиите,  за дейността на Окръжен съд – Бургас и Районните съдилища през 2015 г., председателят на Окръжния съд, Боряна Димитрова казва:“Остава въпросът обаче, дали подобни инициативи са достатъчни за справяне с имиджовата криза, в която се намират съдилищата. Обществото продължава да не разбира сложността на съдийската работа, а ние продължаваме да не успяваме да обясним адекватно,какво точно се случва в съдебните зали и защо съдът не може и не трябва да се поддава на влиянието на общественото мнение, провокирано, дали от липсата на добро законодателно решение за справедливост, или от чувство за мъст. Все още работим усилено по въпросите за уеднаквяване на съдебната практика и предвидимост в правораздаването, макар и в сложна законодателна среда, което е от изключителна важност за доверието към институцията.“

          Според публикувано през месец януари 2015 г. изследване „Флаш Евробарометър 406“ на Европейската комисия „Механизма за сътрудничество и оценка за България и Румъния – втора вълна“, проведено през месец октомври 2014 г. и във връзка с дискусията за новото начало на съдебната реформа в страната, 42% от българите очакват подобрение на съдебната власт.

          Окръжен и Районен съд – Бургас се опират на тези очаквания в работата си през 2014 и 2015 г. В политиката, която водят двете институции, са отворени към обществото в стремеж за подобряване на стандарта „достъп до правосъдие“. Двете съдебни институции изразяват намерението на „бранда“, да направи една марка уникална, притежаваща ценности. Това усещане за качество на съда е именно един от компонентите в изграждането на „бранда“. Доверие, сигурност и подкрепа са елементи в бранд позиционирането. Бранд идентичността на двата съда се формира чрез комуникациите с хората. Те се стремят да изградят доверие, като се позовават на фактите в правото, оставайки независими по убеждение и почтени по същност. С този метод на работа, Окръжен и Районен съд – Бургас изграждат силна идентичност и познаваемост за своите публики, основаващи се на смислени взаимоотношения с тях.  Постигнати са основните характеристики на „бранда“ – припознаване, доверие, сигурност, подкрепа, усещане за качество. Тези две съдебни институции проявяват компетентност и отговорност в правораздаването. Те са гъвкави и работещи за бързата и лесна информираност на гражданите и  доказан катализатор на иновации. В изследвания период се проявява професионална организация на мениджмънта и управлението на двата съда, с решителност, последователност и с общи усилия.

 

Abstract:

          The survey looks at the building of brand identity through organizational development and communication strategy of the District and Regional courts in Burgas during the 2014-2015 period. The measures which the judicial institution applies in its work aimed at improving the communication and the brand vision building will be examined. The scientific problem whether the court can be transformed into a brand in the minds of the society will be studied. The building of a brand identity based on competencies and law enforcement by Burgas District and Regional Courts in the study period are looked at.

Key words: brand, identity, organizational development, court.

 

http://press-su.com/public_ftp/incoming/62/992/BookPapers_LOD_2016.pdf

 

 

Тази проблемна област е предмет на настоящата разработка. В изследването се предлага анализ на отразяваните събития към които е проявяван голям медиен интерес, а медийните послания имат ясно дефинирано съдържание и резултатно внушения към публиките.

Вникване в същността

За да изследваме медийните внушения в региона през периода 2014 – 2016 г., трябва да изясним съдържанието на понятието “послание”. Според Тълковния речник то означава официално обръщение към някого, под формата на писмо. Синонимният речник определя понятието като „вест, обръщение, съобщение“. (http://rechnik.info) По своята същност и мисия, телевизията като представител на групата електронни медии, основно предава информация до зрителите си. Със своето жанрово разнообразие и форми, изчерпателен инструментариум от средства за отразяване, телевизията моделира възприятията, съзнанието и мненията на публиката си. Релацията между термините „медия – убеждаваща комуникация – внушение“ е логическа. Медиите са проводник на информация до публиките си, чието съдържание често води до убеждаване и дори до пропагандни внушения.

Един от първопроходците в изучаването на ролята на медиите в модерното общество, Уолтър Липман, разглежда възможностите на журналистиката да изгражда трайно и общовалидно обществено мнение, с което да влияе върху особеностите на обществото и формираната в него социална йерархия. Затова журналистиката се явява транслатор между публиката (разбирана като голяма част от обществото) и активните елити, които са призвани да полагат основите на демократично приемливия политически и икономически ред. Според Липман обществото само по себе си не е способно да разбере сложната информационна натовареност, с която се сблъсква, то не артикулира многообразието на получаваните новини, не е способно само да ги съотнесе към натрупания социален опит. „Ограниченият“ или „специализираният“, апел, пише той, „е адресиран към нетипичните форми на сетивност и възприемчивост“. (Липман, 2001:67)

Изследователят на чуждестранната и на българската журналистика Милко Петров казва: „Журналистиката не може пряко да промени света, освен в случаите на изключителни обществени очаквания, когато спасителната формула се търси практически навсякъде – от вестника, през религиозната проповед, та чак до спиритизма и месианското бълнуване.“ Според автора, журналистиката „има призната привилегия да изразява света и търсещото изход обществено съзнание адекватно. Това признават всички теоретици на всекидневната журналистическа словесност, които са категорични за способността да бъде чувствителен, резониращ екран на социалната драма.” (Петров, 2010:11) Според българския журналист, публицист и литературен критик Тодор Абазов, публицистиката е „вид журналистически текст с актуална обществено-политическа тематика, чиято същност е интерпретацията, постигната със средствата на понятийно-логическия анализ и емоционално-образния изказ.“ (Абазов, 2004:25)

Определение за понятието “медия” я дефинира като канал и средство за разпространение на информация.(Цит. по:Постаджиян, 2012). Медиите са проводници на информация, те предават съобщения към публиките си, но налагат идеи и внушения. Едно от утвърждаващите промяната действия е устната и писмената реч. Написаното винаги има силата на убеждение, независимо дали е под натиск или доброволно.Чрез него се създава или подкрепя инструменталният модел на поведение. Постига се висока степен на обвързване.(Христов, 2008:51)

Съдебен медиен прочит

Всеки един акт на съда се разглежда многостранно от журналистите, но проличава тенденцията към негативна оценка на съдебните решения и определения. Медиите много често коментират в своите рубрики и предавания; статии и материали съдебните становища, без да осмислят и оценят мотивите на съдебния състав по делата. Това от една страна говори за недобра компетентност и непълна информираност на журналистите; неспазване на етичните професионални права за обективност, които приемат за вярна едната страна на разглеждания казус. Процесът се превръща в модел на журналистическо поведение и метод на работа. От друга страна продължаващото във времето наблюдавано явление наслагва стереотипи на медийни послания. Тази тенденция потвърждава теоретичния възглед на Залер, че не отделните новини, а акумулирания ефект от много еднопосочни истории за продължителен период от месеци, години или повече време формира желано обществено мнение. (Цит. по: Христов, 2014:182)

В своя анализ на комуникационната спирала Тодор Петев се позовава на теоретичния модел за добра комуникация, осъществявана между две общуващи страни на Герхард Малецке, според който в комуникационния процес трябва да бъдат спазени три основни изисквания към участниците. Първото е комуникаторите да имат еднакъв достъп до използваните комуникационни канали. Второто е да съществува разбираемост на използвания символно-знаков репертоар на комуникацията. Третото изискване е общо определяне на социалната ситуация, в чийто контекст се осъществява комуникационния процес. (Цит. по Петев, 2013:30) Едва ли могат да се изброят много съвременни примери за прилагането на този теоретичен модел на комуникация. Често сме свидетели, как телевизиите нарушават тези правила. Отразявайки даден проблем, те не винаги успяват да включат различните страни и позиции в него. Показана е едностранно едната гледна точка или участващите комуникатори в процеса не винаги имат достъпа до дадения телевизионен канал, програма, предаване, сайт или друг вид медия. Така се отправя към зрителите послание, което може да бъде интерпретирано погрешно.

Информацията – носител на погрешни послания

През май тази година юристка изписа с ябълки имената на трима магистрати от състава на Окръжен съд – Бургас пред Съдебната палата на града. Жената изразява по необичаен начин несъгласието си със съдебното решение като с действията си осъжда тримата съдии, които са се произнесли в неин ущърб по трудово-правния въпрос. „Ябълковия протест“ предизвиква присъствието на всички регионални медии и кореспонденти на национални телевизии в Бургас. Масово в репортажите е показана позицията на протестиращата, Емилия Фотева, без да се потърсят и обективизират мотивите на произнеслия се съд за съдебното решение. Окръжният съд не приема като съответстващи на гарантирания в една правова държава ред, действията на протестиращата – изписване с ябълки имената на съдии, на площада пред Съдебната палата. В този момент, протестиращата не е спазила законовия ред и не е била предприела обжалване на решението на Бургаския окръжен съд пред Върховен Касационен съд, каквото право има. В нито един от излъчените материали този факт не присъства. Регионалните и национални медии отразяват позицията на протестиращата, без да са потърсили мнението на съда, произнесъл присъдата. Илюстрира се моделът на „сензационност“, без да се обективизират съдебните мотиви и да се отрази становището на Бургаския окръжен съд. Малка част от журналистите, отразяващи случая пускат оповестеното опровержение на съда. Този случай показва как масово в медиите могат да бъдат транслирани послания към реципиентите, в които комуникационния процес е нарушен. Внушава се идеята за „свежи ябълки срещу гнилата съдебна практика“. Преднамереният характер на комуникацията я определя като средство за постигане на цел. Комуникацията е инструмент за взаимна координация, взаимно разбиране и контрол. (Петев, 2013:32) Предизвикването на медиен шум в случая на протеста с ябълките е постигната цел и изразен публичен протест на бургаската гражданка, но комуникационният процес е едностранен. В своите материали и репортажи медиите поглеждат проблема едностранно и изразяват една от преследваните свои цели – търсене на „жълтото“, „пикантното“ и „зрелищното“. В съвременното медийно пространство битува фразата „скандалът и интригата продават“. Благодарение на тази медийна максима често личности от ъндърграунд културата стават „звезди“, придобиват популярност.

В същото време, през този период в Окръжен и Районен съд – Бургас се организират едночасови дискусии и лекции с участието на магистрати в бургаски училища, в часовете по „Етика и право“. Бургаски ученици гостуват в Съдебната палата. Посещенията са част от пилотна програма „Отворени съдилища и прокуратури“, която се изпълнява от двата съда в Бургас. Показва се добрият пример, информират се младите хора. Тези инициативи обаче не се радват на широк медиен отзвук.

Водени от идеята да печелят рейтинг, да акумулират внимание, да са винаги първи при отразяване на събитията и по ред други причини, телевизиите се надпреварват да отразяват обществено значими социалните събития. В рамките им най-често се включват конфликти, терористични нападения, миграционни проблеми. Темите са актуални, печелят популярност и интерес от страна на зрителите. Тази тенденция се засилва, продиктувана от многобройните и чести телевизионни излъчвания и коментари по подобни казуси. Според мнозина изследователи медиите използват подобни теми, за да повлияят трайно върху мисленето на хората. Основен индикатор за това е целенасоченото количествено натрупване при отразяването на негативни новини, което трайно предопределя нихилистични тенденции на обсъждане и оценка в общественото съзнание.

Негативните новини – акумулиране на телевизионно внимание

През последните месеци медийното пространство се насища с новини за Митьо Очите, похищението върху него и последвалите арести. Правят се ДНК-експертизи, акции в Слънчев бряг, вземат се мерки за неотклонение на нападателите в стрелбата на Очите. Регионалните и националните медии следят всички събития и произвеждат новини, които се нареждат като водещи в новинарските емисии. Тази тенденция може да бъде обяснена със стремежа на медиите да проявяват интерес към такава информация, от която се очаква продължение като се интересуват не толкова от истината, колкото от актуалността на постъпващата информация. Журналистиката е „колонизирала“ модела за истинността на информацията. Медиите не спазват принципа за плурализъм на мненията. (Цит. по Златева, 2011:115) За пореден път Димитър Желязков – Очите се превръща в медиен герой. Телевизиите следят като първи новини в емисиите си кръвопролитните действия от нападението, последвалото арестуване на хора от престъпния свят и приближени на Очите, неговото физическо състояние и възстановяване. Журналистите се надпреварват в поднасянето на поредната порция сензационни разкрития. Правят впечатление и „опакованите“ послания на новините като трик на привличане на внимание. „Очите ударил човек във 4you и така започнало мелето“ – бургаския сайт „Грамофон“; „Убилият гарда на Очите остава под стража“ – сайт „Е-Burgas“; „Оставиха зад решетките Г. Иванчев и Р. Димитров. В опасност ли е животът им?“ – сайт „Флагман“. Журналистите следят тези криминални събития и ги налагат като водещи новини в централни емисии. Това влияе и формира обществените нагласи и възприятия.

През април тази година, добиват популярност новините за дела, свързани с контрабанда и каналджийство. Нашумява и случая със „свинските опашки“, делото срещу обвиняемия Петър Низамов – Перата, привлечен под наказателна отговорност за престъпление по чл. 142а, ал.1 от Наказателния кодекс „за противозаконно лишаване от свобода“. В Бургас се организира протестна мрежа от симпатизанти на Перата пред Съдебната палата, което е във фокуса на новините. Само „лошите новини“, свързани с конфликт, драма, незаконни сделки или съмнително поведение са интересни, нови. (Цит по Златева, 2011:131) Това се доказва с отразяваните и търсени от журналистите сензационни според техните представи материали. Говорим за журналистическия интерес към „лошите“ новини. При драматизираните новини медийното съдържание се опакова по привлекателен начин, за да привлече и задържи вниманието на аудиторията. Те са определяни и като лоши новини, когато информацията, която се поднася набляга върху негативното, изненадващото, катастрофалното. (Попова, 2012:199)

Контрапункт

„Ние, съдиите, нямаме право да вадим фактите и правото извън кориците на делото. Понякога изглеждаме несправедливи. Но не можем да се подадем на обществения натиск и възмездие. Ние прилагаме законите.“ С това се обърна към обществеността Боряна Димитрова, председател на Окръжен съд – Бургас, при откриване на тазгодишния Ден на отворени врати в Съдебната палата. Спазва ли се този принцип на работа и в медиите? Журналистите следят ли точно фактите или извеждат казаното от контекста, въвличайки го в друго послание към публиките? Това е ситуация, на която трябва да се противопоставяме. Първо – нужен е правилен прочит на съдебните решения, второ – обективизиране на фактите и избягване на журналистическа интерпретация, необоснована от действителността. Това са правила, които са морални стожери и всеки журналист трябва да следва в своята работа. И за да бъдат отхвърлени медийните „украси“, трябва да има непрестанен поток от информация, която съдът да предоставя на медиите и обществеността . Отразяване на дела, мотивите на съдебните състави, изграждането на постоянен контакт на съдебната институция като правораздавателен орган с обществото под формата на интервюта, участия в предавания, периодични срещи в различни формати ще допринесе за изграждането на положителен медиен образ на съдебната власт.

Съвременните доминанти

Британският изследовател – теоретик на масовата комуникация, Денис Маккуейл отчита тенденцията, че „в своята същност телевизионната програма става все по-сензационна, негативна, фокусира сe върху скандалите. Забавлението все повече се насочва към секса и насилието, върху първичните стереотипи, грубото редактиране като част от постепенно развиващата се „естетика на видеоклипа”, ново разминаване между действителността и телевизионната реалност.” (Цит. по Попова, 2016) Това твърдение на учения се изразява в отчитането на следените с медиен интерес дела на Окръжен и Районен съд – Бургас, в изследвания период. Това са: делото на Любомир Симеонов за убийството на бургаската банкова служителка Павлинка Стефанова през 2014 г., гледаните дела срещу Атанаска Георгиева, умишлено умъртвила малолетната 8- годишна Александра от Поморие, за граничния полицай Костадин Стоянов, който уби 11-месечно бебе на тротоара в с. Крушевец, оставен в ареста, след решение на Бургаския окръжен съд от 2014 г. Логичен е големият обществен интерес при гледането на тези дела, но масовото им отразяване в новинарски емисии и постове, внушава идеята за бушуваща престъпност в страната. Доминира тенденцията на негативен тон в журналистическите материали, който се предава към публиките. В днешното динамично време и развитие на медиите публиките все по-често са пасивни потребители на информация. Те възприемат случващото се от екрана за пълноценна и обективизирана действителност. Това от една страна прави медиите фактор за въздействие, от друга – определя значимите теми, които в показаните по-горе случаи говорят предимно за престъпност и агресия. Така поднесени на зрителите тези новини наслагват трайни настройки, възприятия и негативни оценки за живота в страната като цяло. 

Реформа на медийните нагласи

В изследвания период в Окръжен и Районен съд – Бургас се организират още инициативи, насочени към обществото. През 2014 г. окръжните магистрати работят по проект „Студентски практики“, практическо обучение на студенти под контрола на ментори от съда – съдии и съдебни служители, които обучават практикантите, поставят им задачи и контролират изпълнението им. Съдии и съдебни служители от Бургаския окръжен съд посещават децата от Центъра за настаняване от семеен тип„Ронкали“ в града. В Съдебната палата се организират изложби, базар на ръчно изработени картички, бижута и декорирани от децата предмети. „Денят на отворените врати“ в съда се превръща в традиционна кампания. Организира се „месец на медиацията“. Всички тези събития са част от работата на Бургаския Окръжен и Районен съд, но не влизат в медийния дневен ред. В тях липсва сензационност и тези определяни като „меки“ новини не предизвикват голям зрителски интерес. Ако се върнем към теорията за наслагването в съзнанието на публиката послания, тяхното внушение, може да работим и по процеса на противодействие на акумулирания негативизъм в медиите. Да се превърне съда в активен комуникатор, който общува с публиките си. Чрез покани към журналисти, организиране на кръгли маси, провокиране на тяхната заинтересованост към съдебната институция, не само като правораздавателна, но и като работеща за своята социализация и добър медиен имидж. Комуникаторът трябва да бъде не само източник на съобщението, но и активна страна в процеса на общуване. Аудиторията не е обикновен получател на съобщението, а сложен конгломерат от личности с различна самооценка и начин на мислене, които реагират и на груповите норми на поведение. (Христов, 2008:70) В контекста на етимологията на термина „средства за масово осведомяване“, ПР-специалистите на съда, добрите и уважаващи себе си журналисти, могат да изпълняват ролята на медиатори, носители на добри послания към публиките.

Добрите практики

През юни тази година, наред с делата, свързани с Димитър Желязков, в Окръжен и Районен съд – Бургас, се организира празник за децата с Ден на отворените врати за ученици от бургаско училище и възпитаници на школа по фотография към един от културните клубове на града. Тази новина и стремежът към откритост и публичност на съдебната институция не попада в медийния дневен ред. Ученичка от ГРЕ „Г. Раковски“ получава грамота от Окръжен и Районен съд – Бургас за написано есе в конкурс на Висшия съдебен съвет на тема „Законът и справедливостта“. Новината е публикувана на сайта на двата съда, но не предизвиква журналистически интерес. През м. юни викторина с участие на ученици от пет бургаски училища поставя край на образователна програма „Отворени съдилища и прокуратури“, организирана от Окръжен и Районен съд – Бургас и Окръжна прокуратура – Бургас, съвместно с Регионалния инспекторат по образование. Медийният интерес отново е нисък, на фона на следените криминални новини и водени дела в периода. Може би е настъпило време медиите да сменят своите концепции и политика на отразяване на събитията. Да облекат в привлекателни форми за зрителя журналистическите си материали, в които се говори за постижения, добри практики, събития с положителен знак. През м. април, 2016 г., Окръжният и Районният съд на Бургас отарят вратите си за ученици и граждани. Млади хора от 5 бургаски училища се включват в инициативата. Продължават лекциите в училищата, в които бургаски окръжни и районни магистрати говорят по актуални правни теми като трафикът на хора, кибер-престъпленията, функциите на съдебната власт. Магистрати на бургаския районен съд участват във форум „Партньорство в практическото обучение на студенти“ на университет „Проф. д-р Асен Златаров“ и получават благодарствен плакет към съда, като доказал се партньор в обучението на студентите. Това са „добрите новини“, които не пълнят с журналисти съдебните зали и фоайета, не предизвикват масов интерес, не провокират обществото към сериозен дебат за съдбата на реформата в съдебната система. Новинарският дневен ред в медиите остава тематично непроменен – следене на бандитски конфликти, кръвопролития, сблъсъци, тероризъм, хулигански прояви.

Превъзпитание на публиката и очакванията

Значението, което съвременният човек отдава на информацията, показва нещо много съществено. Медиите и журналистиката в частност владеят съзнанието на световната аудитория и моделите на поведение на индивидите. (Попова, 2012:146) Денис Маккуейл дефинира информацията като „стройна система от убеждения и ценности, които се разпространяват и се утвърждават чрез комуникацията“ (Цит. по Харкъп,2009:35) Медиите могат да формират социалния дневен ред чрез отразяването на едни или други факти, процеси и личности. С наслагването на негативни новини се налагат негативни очаквания в публиките. Журналистиката успява да наложи не само събитията на деня, но и да превъзпита публиката, която е податлива на влияния. Реципиентите очакват „зрелища“, „кръв“ и „скандали“. В този комуникационен процес, когато посланията са негативни, очакванията също, се получава висок процент на гледаемост и актуалност. Остава въпросът могат ли медиите да променят насоката на тази актуалност и нагласите на търсене на публиката? Съвременните медии не тушират конфликтите и противоречията; не се стремят да консолидират мненията, а често в материалите, които излъчват и произвеждат ги противопоставят. Те се открояват като фактор в съвременната социална общност и лесно достъпна среда. Журналистиката е доказала способността си да удовлетворява масовите потребности. Съвременните медии могат да се борят за премахване на тенденцията на целенасочено моделиране на теми с превес на “негативната“ и „жълта“ журналистика на медийния пазар. Журналистите трябва да се освободят от опекунството на медийните собственици, политически и икономически зависимости, да изразяват с гласа си основната мисия на своята професия – да информират, да бъдат обективни отразители на действителността. На липсата на ценностно и журналистическо еманципиране, свобода на принципите на отразяване, може да се противодейства с достоен диалог в комуникацията, професионално и достойно защитаване на принципите на журналистическата етика и морал. Това естествено ще доведе до нарастване на социалният авторитет на професията журналист в обществените възприятия. (Петров, 2016:329)

Изкуството на промяната

При появата на нови предизвикателства има два основни начина да се справиш с тях. Или да се противопоставяш на доминиращата тенденция, уповавайки се на досегашния си капитал, престиж и опит, или да се впуснеш по вълната на промените и да извлечеш максимума от предоставената ти възможност. (Петров, 2014:254) И двете възможности, които открива този автор, могат до доведат до нов път на изява на позитивната журналистика на медийната арена. От една страна, съдът, със своя авторитет и в качеството на институция, която разкрива и работи с истината, може да противодейства на заложените в реципиентите негативни очаквания, като оповестява на публиката интересните събития и случващо се в съдебните зали и коридори, извън рамките на водените дела. Примерно през 2015 г., бургаският окръжен съдия Захарин Захариев представя новата си книга „Парадоксът мама или не е възможно да не мога да надскоча дъгата“. Съдия Захариев е известен наказателен съдия, но в своята съдебна практика е автор на пиесата „Така обичам, че ми иде да крещя“, поставена през 1998 г. на сцената на бургаския драматичен театър „Адриана Будевска“. Издал е три стихосбирки. Такъв вид новини, обръщат представата на обществото за хората, които работят в съдебната система и съответно дават нов ракурс на възприятията на публиките, чието негативно отношение към съдиите може да бъде променено. Говорим за промяна на очакванията и възприятията ни към новините като читатели, слушатели или зрители. За да се засити глада за позитивна журналистика в съвременното медийно пространство, трябва да се изгради стратегема за противодействие на негативните тенденции в журналистиката. Според Ч. Христов стратегемата е елемент от голямата стратегия. Основната й идея е да се измами и надхитри противника. (Христов, 2016:405) Ученият я определя като сложна информационна конструкция, „надиграване“, „маневра“. Като се придържаме към тази теория, можем да открием и е нужно да отключим нови врати на познанието и път на изгражданеи позициониране на „добрите“ новини в медийния ефир. Благодарение на създаването на стратегема, може да убедим масовата аудитория в нуждата от нов прочит на новините, положителни очаквания и нагласи в медийните консуматори чрез акумулиране на подобен вид информации. Ако се следва търговската максима, че предлагането води до търсене, експерта по „Връзки с обществеността“ в съдебната система може да предава на журналистите по-често материали за добри примери от практиката на съда. Да се създават и отразяват кампании, в които съдът е участник или организатор, непряко свързано със съдебни дела и процеси, а и като част от социалния живот на обществото – посещение на социални домове, училищни прояви, инициирани изложби. Масовото подаване на подобен вид информации към медиите ще доведе до по-големи възможности за отразяването им и влияние върху зрителския интерес. Един начален процес на превъзпитание на вкусовете и очакванията на публиката предполага изграждането на подобна ритмична периодичност на „добри“ новини, актуалност на съобщенията към медиите от страна на съда, за да се повлияе трайно на аудиторията. Информационният шум във веригата „комуникатор – съобщение – средство – реципиент“ да бъде предизвикан именно от съдържанието на съобщенията и подаваните към журналистите информации. Тайните „рифове“ на подобен процес е мисията и стремежът на медиите, които са средството за предаване на такъв вид материали. Ако техният стремеж е уронването престижа на съдебната институция, трябва да се противодейства на това явление с необходимата комуникация и аргументираност на представяните антитези. Друг „риф“ е разноликостта на аудиторията, стереотипите и нагласите, които трудно се променят. Но непрестанният поток на съобщения, разкриващи добри каузи, ще доведе до въздействие на емоционалните нагласи на реципиентите и промяна на модела на интерпретация на събитията в съдебната система от страна на журналистите.

Media – hunger for positive journalism. Based on the coverage of the cases at the Regional and District Court – Burgas, 2014 – 2016

Sonya Ignatova
Doctoral student, FJMC

Summary: The media are the factor in the country that imposes the agenda of the events expressed as a corrective to public opinion and the ability to influence audiences. The article will study media covered activities of the Regional and District Court of Burgas with the focus of essential media interest during the period 2014 – 2016. As a whole it will be analyzed the scientific problem: did the negative journalism shifts the positive from the television coverage? Can the PR campaigning, aiming to build a positive image, pave the way in the battle for supremacy?

Key words: media, negative news, court reports, PR communication

 

Публикувано на 31 август 2016 г. от Newmedia21

http://www.newmedia21.eu/analizi/mediite-glad-za-pozitivna-zhurnalistika-vaz-osnova-na-otrazyavanite-dela-na-okrazhen-i-rajonen-sad-burgas-2014-2016-g/